La La La :):):)

Странен ден...със странни случки..за пореден път се убеждавам колко странни хора съществуват и колко не осъзнават лудостта си.. но и това има своя чар..

Исках да напиша нещо .., но в главата ми са само картини от случки, които няма как да опиша..или може би просто и аз съм от онези странни хора, които не осъзнават лудостта си. Затова реших да задам пред себе си въпросите от интервюто на колегата по блог Мехо...Надявам се теста му за определяне на самоличността да проработи и да открия проблема в системата си.

Кой съм аз? - Само ако знаех аз
                       нямаше да съм в такъв екстаз
                       личността си търся аз
                       а! Дали не съм дядо Мраз?????

На колко години си? - Аааа г-н Мехо, не се задават такива въпроси на една дама!

С какво се занимаваш? - Занимавам се да отегчавам
                                         другите да убеждавам
                                         колко е голяма смешка
                                         да направиш груба грешка

Хоби? - Аз не знам дали си имам хоби..
            но най- обичам в облаците да се ходи
           

Любим Стил музика? -  Най обичам във Версай..
                                      Ай Ай Ай Ай Ай Ай!!!!!!


Любим цвят? - Всичко що е шарено привлича
                        циганчето в мен адски го обича!

 

Какъв искаш да станеш като порастнеш? - Мила моя мамо, 
                                                                         аз никога няма да стана голямо!
                                                                        все ще си играя на криеница,
                                                                        само че с батковци, а не с дечица!




Музата ми се изчерпа..
отивам с винце пак да се почеря
А до извод не се стигна
Ще трябва с друго тестче да изригна :Д

Случвало ли ви се е да обвързвате имената на хората с техните характери? А случвало ли ви се е покрай неприятните впечатления от някого, да намразите и името му и впоследствие винаги да го свързвате с този тъмен субект. Е, има и обратни случаи- когато обичайки човека, обикваме и името му и само при неговото споменаване, дори във връзка с друга личност, нещо в нас трепва.

 След съсредоточена експертиза и анализ на жизнения си опит с хората, днес с колегите стигнахме до следните единодушни изводи:

1. Кофти Жоро няма!
2. Щом е Пешко, той е смешко!
3. Където има Иво, се намира и сериозно пиво!

За сега са само три, но дискусията продължава и очаквам още предложения!

Битката започна преди почти три години- сблъсък с реалността на Студентски град. Банално и обичайно..в началото  е странно, после всички свикват..но не остават равнодушни към това, което им се случва. Някои се смеят а  други просто живеят. Необичайните случки в обикновения живот на един студент заслужават внимание, или поне заслужават някой да се посмее на това, което става.
Ето и кратка хронология на първия месец живот като новодошъл в Судентски град:

Ден 1:
 Сутринта: Радваш се, че си далече от роднините, че си сам и всичко зависи от теб.

 До обяд: Настаняваш се в стаята си, запознаваш се с новата си съквартирантка (представяше си я умна, готина, отворена кака..но реалността е : 3-ти курс Електроника, очила, поне 30 излишни килограма и момиче, което не знае какво е пинсета, а още по-малко епилатор...после осъзнаваш: УЖАС)

След обяд: Хлебарките преди теб са се почувствали у дома си в твоя куфар, а ти стоиш прав върху разклатеното пружинено легло с чехъл в ръка и не можеш да мръднеш..Защо не разбираш, че животинките просто ти устройват посрещане, което намръщената съквартирантка е забравила?.. Вместо това си мислиш: „Къде по дяволите попаднах?"..

Вечерта: Дълга и кошмарна..страх те е да не те полази нещо, но след 3 през нощта усещаш, че хлебарките са най-малкото ти притеснение..чуваш шумове, крясъци, чупене на бутилки под съпровода на последния хит на Ивана.. след 5 минути вече разбираш: Съседите правят купон!

 Ден 2:
Няма начин, примиряваш се и скачаш в дълбокото..мислиш си „Не може да е толкова зле"..Все пак ти предстои да се запознаеш с колегите от твоя поток..сигурно ще са готини!..Отново измама- и те горките са също толкова отнесени и стреснати, както и ти..

 Ден 9:
През изминалата седмица си посещавал редовно лекции, упражнения и всякакви учебни мероприятия..все пак си тук, за да учиш! С колегите вече се поздравявате и май свиквате с реалността.

 Ден 20:
Вече си разделил колегите си на  сигурните 3 категории:
1.почти нормални  
2.зубъри
3.вманиачени зубъри
Третата, най-разпространена в ТУ категория постоянно си съперничи с втората, а за теб не остава нищо освен да се причислиш към първата (изглежда най-безопасна, другите постоянно ги следят от психодиспансера)
Освен това ти е писнало от всеки ден ходене до университета..Само ако беше по-близо от тези толкова далечни 500 метра нямаше изобщо да те мързи да ходиш до там! Кафето е доста по-близо, а и колегите от категория 1 са там.

 Ден 30:
Прибираш се в малката стая в общежитието и се усмихваш на Пешко (бебето хлабарка, което се излюпи скоро под клавиатурата ти). Но нямаш време да му обърнеш внимание- съседът прави купон и бързаш да отидеш - готиният колега ще е там, а ти си му обещала танц върху масата под съпровода на последния хит на Ивана.